д-р Иван Диков
Фокус: Д-р Диков, от днес в Първа АГ „Св. София” – София ще се правят безплатни прегледи за рак на маточната шийка. Какво ще включват тези прегледи?
Иван Диков: Кампанията предвиждаше да бъде открит кабинет за безплатни профилактични прегледи за скрининг срещу рак на маточната шийка, за период от 2 седмици. Но още в петък всички часове бяха заети и то за 4 седмици напред. Така че, безплатните прегледи ще продължат през целия месец февруари. Първа АГ Болница „Света София“ ще осигури на тези пациентки гинекологичен преглед и цитологично изследване, при нужда – ехография и колпоскопия. Всяка пациентка може да реши да си направи и изследване за носителство на човешкия папилома вирус, което се заплаща допълнително. Карциномът на маточната шийка е едно от най-често срещаните злокачествени заболявания при жените. И за съжаление се проявява в по-ранна възраст, включително и в репродуктивна такава. Проблемът е, че ние реално все още нямаме програма, която да бъде за скрининг на рака на маточната шийка. Очаква се такава да стартира от 1 март 2013 г., по проект „Спри и се прегледай”. Първа АГ „Св. София” ще участва в този проект. Основната цел на настоящата ни кампания е профилактиката, за да се предотврати моментът на инвазивно лечение. Ясно е, че най-добрата профилактика е ваксинацията. Съвсем скоро разбрах, че в Австрия въвеждат програма за ваксинация и на мъжете, която се очаква да има икономически ефект. И двете ваксини, които са на пазара, дават на практика пълна гаранция, че от двата най-агресивни щама – 16 и 18 – няма да се получи инвазия. Едната ваксина предпазва на 93 % от развитие на преканцерози, независимо от типа на ЧПВ. Хубавата новина е, че ваксината, която се прилага на малките момичета, е напълно безопасна – тя е изследвана десетки години, в над 11 клинични проучвания. Целта на тази наша кампания е и донякъде да се премахне бариерата, която е наблюдаваме при някои от родителите по отношение на децата им – дали да бъде прилагана ваксината или не. Защото според направените проучвания се оказва, че родителите не са много добре настроени към ваксинацията на своите дъщери, тъй като нямат достатъчно информация за заболяването и методите на превенция. Всъщност те са хората, без чието решение това не може да бъде направено.
Фокус: Твърде голям е напливът от жени, които искат да се възползват от безплатните прегледи. Как смятате да се справите с това в Първа АГ болница „Света София“?
Иван Диков: Ние няма да приключим с тази кампания. Просто в момента явно нуждата е много по-голяма и ще се намерят допълнителни ресурси това да бъде осигурено на по-голяма част от населението. Това касае доста дълга и тежка работа. Затова подобна скринингова кампания трябва да бъде включена от рано в плановете на Министерството на здравеопазването. Факт е, че необходима национална кампания и не може на нивото на една болница това да се случи за цялата страна. Преди всичко трябва да бъдат осигурени съответните финанси. Тези финанси трябва да бъдат планирани. Както споменах, вярвам, че от 1 март „Спри и се прегледай” ще стартира официално и ние да имаме още възможности да правим подобни прегледи.
Фокус: Какви са факторите, които водят до развитие на рака на маточната шийка?
Иван Диков: Наличието на ЧПВ не значи рак на маточната шийка, но не може да има рак на маточната шийка без наличието на ЧПВ. Инвазията е много бавна. Това е един тип вирус, който съществува и живее както по шийката на матката и във влагалището, така и в устната кухина, в перианалната област. При едно продължително действие на вируса и някои допълнителни фактори като намалена имунна защита, физическо отслабване, неправилен хранителен режим, ниско качество на живот и медицински услуги, вирусът може да се развие като едно инвазивно състояние или при 90% от хората да настъпи самоизлекуване. Но ако настъпи самоизлекуване, след време може да се получи реинвазия. Направените проучвания точно това показват – няколко години има чист период, после отново се проявява вирусът, после пак изчезва. В този смисъл най-добрата профилактиката, която може да се направи, е само с ваксинация. Защото само тя гарантира действие в един продължителен период. До момента проучванията показват висока ефективност и защита за период от повече от 9 години.
Фокус: Как се заразяваме с човешкия папилома вирус?
Иван Диков: Той се предава основно при сексуални контакти или при контакт кожа-в кожа. И ние мъжете носим този вирус. Той е онкогенен вирус и също може да се прояви с раково заболяване. Но в много по-редки случаи отколкото при жените.
Фокус: Колко жени у нас имат рак на шийката на матката?
Иван Диков: Има данни, че на ден умира по една жена от рак на маточната шийка в България, а други три получават тежката диагноза. А в глобален мащаб – на 2 минути. За малка държава като България, с намаляла популация, това е голям здравословен и социален проблем. Ние сме на 3-то място в Европа по заболяемост от рак на маточната шийка. Пред нас са само Латвия и Румъния. В България, както вече споменах, няма действаща скринингова програма целогодишно. Например, след въвеждане на скринингова програма, която обхваща цялото население, във Финландия и Англия заболеваемостта намалява с 4 до 5 пъти. При нас това е следващото заболяване по брой проявления на злокачествени заболявания след карцинома на гърдата.
Фокус: Какви са видовете скринигови програми?
Иван Диков: Единият от скринингите е диагностирането на ЧПВ. С него по принцип не се пристъпва към лечение докато не са настъпили някакви наистина промени в шийката на матката. В тези случаи, в които е диагностиран ЧПВ, жената трябва редовно да си прави цитономазки. При еволюция, можем да пристъпим към ненарушаващо до голяма степен репродуктивните възможности на лицето – конизация. При напреднал случай, когато е налице рак на маточната шийка, се налага една много тежка, много инвалидизираща операция, свързана с всички рискове. Когато и този момент е изпуснат, тогава нещата са чисто палиативни – само да бъде облекчено състоянието на пациента. Най-често пациентите с рак на маточната шийка умират или от обилни кръвотечения от деструираните тъкани, или поради това, че инвазира цялото пространство, което е около матката.
Фокус: Как да предотвратим развитието на рак на маточната шийка?
Иван Диков: Най-добрият начин е подрастващите да бъдат ваксинирани. Другият е да се прави скрининг за ЧПВ, но изследването е скъпо. Едно такова изследване в лаборатория струва около 80 лева. Но в края на краищата здравето е по-важно. Според мен тестовете ще поевтинеят, но те /по препоръка на Българската асоциация по онкогинекология се правят само на жени над 25-годишна възраст и то, ако има съмнения в резултата от цитонамазката/. Ефикасният и сигурен метод е именно цитонамазката, защото се остъргват повърхностни клетки както от шийката на матката, така и от този канал, който свързва влагалището с кухината на матката. И в случаи на някакво изменение на клетките, които се изолират, се класифицират различни степени. Тогава, когато измененията са по-значими, може да се пристъпи към лечение. Най-много на 2 или 3 години се взимат профилактично цитонамазки. Така се диагностира в най-ранен стадий и лечението е възможно най-щадящо. Но проблемът е, че чакаме нещата да станат лоши и да стигнем до болница, без да правим нищо за профилактиката. Точно тук е мястото подрастващите да бъдат ваксинирани, за да се избегнат всички следващи етапи.
Фокус: Колко често трябва да си правим цитонамазка?
Иван Диков: В случай, че нямаме никакви изменения, не по-често от 1 година и не по-рядко от 3 години. Безсмислено е да се прави по-често от 1 година. Повечето от западните държави лансират тази схема – цитонамазка на 3 години /особено там, където е въведена И масова имунизация на една или повече кохорти/. Ние нямаме техния първичен скрининг, така че от 1 до 3 години. Пак казвам, цитонамазката дава по-еволюирал стадий на нещата, ако има промени. За нивото, на което е доболничната ни помощ, цитонамазката си остава основното нещо, което ползваме.
Фокус: Повишава ли се здравната култура на българите?
Иван Диков: И да, и не. Всеки прехвърля топката на друг. Мога съвсем отговорно да кажа, че в РЗИ-та, има хора, които много съвестно си вършат работата. Други просто чакат някой да им я свърши. Необходима е работа и информационна кампания сред общопрактикуващи лекари и здравните участъци. За съжаление, до тях не се свежда тази информация. Те няма как да я предададат и по този начин здравната култура се оказва доста деформирана.А населението откъде да има представа, освен от медиите или от тези, които предоставят здравни услуги.
vactruth 